Как сами да си направим билкови смеси, тинктури и мехлеми!

     Билките (растителни дроги) се използват в прясно или сухо състояние. Изсушените билки се използват в количества около 2,5 пъти по-малки от пресните, тъй като при сушенето губят от теглото си и процентното съдържание на съставките им се изменя. Те трябва да се пазят на сухо и хладно място в добре затворени съдове (порцеланови или стъклени). Не се препоръчва използването на полиетиленови опаковки.
     Най-често от ситно нарязани растителни дроги се получавт прясно приготвените извлеци под форма на отварка, запарка, настойка, екстракт, лàпи, прахове, мехлеми и др. Сокове се извличат от пресни дроги.
     Запарка – оситнената изсушена билка се слага в емайлиран, порцеланов или стъклен съд и се залива с малко повече от предписаното количество вода, тъй като известно количество се поглъща от билката, а друго се изпарява. Съдът се похлупва с капак и се нагрява на водна баня 15 минути. След това запарката се снема, изстива в течение на 45–60 мин и се прецежда през памук, обвит в марля или чиста памучна тъкан. Ако водата е по-малко, прибавя се преварена вода до необходимия обем, посочен в рецептата. Съотношението между билката и водата е 1:10, 1:20, 1:30 и т.н., като запарките предназначени за външна употреба, се правят по-концентрирани. Например от 10 г билка при съотношение 1:20 трябва да се получи 200 мл запарка. Ако след филтруването се получи 190 мл, необходимо е да се добави 10 мл преварена вода. Някои запарки се приготвят на студено. Билката се залива в тенджера или стъклен съд със съответното количество преварена вода със стайна температура, покрива се с капак и се оставя да кисне 4 до 12 часа, след което се филтрира.
     Отвара – нарязаната на ситно и изсушена билка се залива с вряла вода в емайлиран, порцеланов или стъклен съд, поставя се в кипяща водна баня или на лек огън и се вари в продължение 30 мин. Отварите се охлаждат само 15 мин, след което се прецеждат и се доливат с преварена вода до предписания обем. Отварите от растения, които съдържат дъбилни вещества (танини), трябва да се филтрират веднага след снемане от огъня. Запарките и отварите се развалят бързо, затова се препоръчва да се приготвят пресни всеки ден, да се съхраняват на тъмно и в хладно помещение или хладилник.
      Настойка (тинктура) – приготвя се със 70% или 40% етанол чрез мацерация (накисване). Оситнената билка се поставя в стъклен съд, залива се с етанол, запушва се и се държи при стайна температура в продължение на 7 денонощия. След това разтворът се излива, като остатъците от билката се изстискват добре и се филтрират през няколко слоя марля. Прецедената тинктура трябва да бъде бистра и да притежава вкуса и миризмата характерни за билката. Спиртните извлеци могат да се съхраняват дълго. Употребяват се в малки количества и се дозират обикновено на капки. При новите методи за получаване на тинктури се използват екстракти, които се разтварят в спиртноводни или етерноводни разтвори.
     Екстракти – представляват концентрирани извлеци от растителни дроги. В зависимост от консистенцията те биват течни, гъсти, сухи и др. Приготвят се в галенови лаборатории, като се използват различни екстрагенти (етанол, хлороформ, етер и др.). В края на всеки етап от екстрахирането извлечителят (екстрагентът) се отстранява.
     Прахове – изсушената билка се стрива в хаванче на прах, пресява се и се приема орално или се използва външно (за посипване на рани и др.).
     Мехлеми – получават се от праховете на лечебните растения след смесването им с вазелин или растителна мазнина (олио, ленено масло ), но не животинска мазнина, тъй като се развалят бързо.
     Лапи – ситно смлените и счукани части от лечебните растения се заливат с необходимото количество топла вода, за да се образува гъста каша, която се нанася върху тензухена кърпа.
    Чайове (специеси) – състят се от няколко вида ситно нарязани билки. От тях могат да се приготвят запарки, отварки и топли лапи.