Денят на лечителите - летните традиции, лечебни и магически ритуали, наследени от старите лечители и знахари!
Денят на лечителите - летните традиции, лечебни и магически ритуали, наследени от старите лечители и знахари!
Животът и здравето!
Две състояния, които са неразделна част от нашето съществуване!
Моят дядо Динко винаги казваше - да сме живи, че много здрави си отидоха...
Същите думи ги чувах и от старата лечителка баба Кера от с. Блатец (дядо ми е имал приятелски отношения със съпруга й - това по късно го научих от нея)!
Всеки ден е определен за нещо специално и магично в живота на всеки един от нас!
Днес ще споделя за летните традиции, лечебни и магически ритуали, наследени от предците ми и старите лечители и знахари!
От тях знам, колко са важни дните 29 юни до 1 юли - това са празниците от Петровден до Свети Врач.
С посрещането на изгрева на 29 юни празника на апостол Петър са започвали празненства, последвани на 30 юни и завършвали със залеза на 1 юли деня на Свети Врач.
Е, преди не е имало телевизия и Интернет, но за това пък е имало събори, седенки и всяка друга форма на живото общуване.
На изгрев слънце на Петров ден 29 юни се е заколвала черна ярка (млада кокошка) на входа на дворната врата (от стопанина на дома), като се е оставяла да кърви навън, за здраве и сила на цялото семейство.
След това стопанката на къщата или най - възрастната жена в семейството е приготвяла ярката, обилно натъпкана с масло и билки - билките които се използвали са босилек, гьозум, мента, девисил, хрян корен настърган, стрък розмарин, маточина и коприва и много джанки - диви сливи.
Омесвала се е и обредна пита, която се е раздавала с пожелания за богат урожай - реколта.
Задължително на трапезата се слагали петровки - ябълки и круши.
На 30 юни се подготвят за 1 юли - празника на двамата братя лечители Дамян и Кузма.
Отделя се животното за курбана (здраво, без нишани - обикновено са пернати), подготвят се лечебните треви, за да може на изгрев слънце знахарите и лечителите да ги отделят за нуждите на болните си.
Най - важната част е вечерта срещу празника.
Всички болни, недъгави (както казваше баба Кера - кьораво и сакато) отиват и преспиват най - близката местност с аязмо или в църква или параклис на светците.
Сутринта се мият с лековитата вода от аязмата и задължително оставят нещо от себе си - това обикновено е кърпа или дреха, за да се отърват от болестта.
Омесеният хляб срещу празника се раздава за здраве.
На този ден дома на баба Кера лечителката, беше изпълнен с народ - всички на които е помогнала или тези, които имаха нужда от помощ идваха.
И всеки носеше дарове, поставени в зелени негледжосани глинени чинии или паници - в тях имаше кърпи с букети от здравец и босилек, вързани с червен вълнен конец, баници, питки, плодове и зеленчуци, бутилки с вино или ракия и задължително пиле.
Винаги имаше и дядо поп, който спяваше даровете и ги раздаваха на хората.
Когато баба Кера береше билки през тези дни, тя постоянно припяваше на тревите: "Аз ви търся, вие ме намирате, аз не лекувам, защото съм немощна, само Господа и вие връщате живота и здравето. Търся ви и ви намирам. Вярваме и не се съмняваме, за това живот и здраве давате!"
...и нещо от мен - Елионора Недялкова
В нашия край (Ямболския) от дядо Динко знам, че в нощта срещу този ден на Лечителите Дамян и Козма се вземали зъмски треви (това обикновено били хвощ, левурда, миризлив здравец от ситния, според дядо ми пазели от зли магии)и се смесвали с костите от черната ярка от Петровден.
Оставяли се на изгрев слънце да се изсушат и в края на деня се прибирали в муски да пазят момите от крадене!
От там идва и израза "Зъмски кокал" в родното ми място.
В интерес на истината никъде до сега не съм срещала да се говори за зъмските билки или за този вид муски.
В самите муски, които се правили от ленени или конопени торбички, освен костичките, зъмските билки слагали и по едно коренче от билката "горчив корен".
През тези дни, аз като един наследник на старите български лечителски обреди, практики и ритуали, приготвям лечебни билкови мехлеми, билкови маслени и алкохолни извлеци, пчелни продукти и други "манастирски глезотии" с много любов и с пожелания за дълъг живот и пълноценно здраве на всички, които ги използват!
Изготвил: инж. Елионора Недялкова - консултант - фитотерапевт
Две състояния, които са неразделна част от нашето съществуване!
Моят дядо Динко винаги казваше - да сме живи, че много здрави си отидоха...
Същите думи ги чувах и от старата лечителка баба Кера от с. Блатец (дядо ми е имал приятелски отношения със съпруга й - това по късно го научих от нея)!
Всеки ден е определен за нещо специално и магично в живота на всеки един от нас!
Днес ще споделя за летните традиции, лечебни и магически ритуали, наследени от предците ми и старите лечители и знахари!
От тях знам, колко са важни дните 29 юни до 1 юли - това са празниците от Петровден до Свети Врач.
С посрещането на изгрева на 29 юни празника на апостол Петър са започвали празненства, последвани на 30 юни и завършвали със залеза на 1 юли деня на Свети Врач.
Е, преди не е имало телевизия и Интернет, но за това пък е имало събори, седенки и всяка друга форма на живото общуване.
На изгрев слънце на Петров ден 29 юни се е заколвала черна ярка (млада кокошка) на входа на дворната врата (от стопанина на дома), като се е оставяла да кърви навън, за здраве и сила на цялото семейство.
След това стопанката на къщата или най - възрастната жена в семейството е приготвяла ярката, обилно натъпкана с масло и билки - билките които се използвали са босилек, гьозум, мента, девисил, хрян корен настърган, стрък розмарин, маточина и коприва и много джанки - диви сливи.
Омесвала се е и обредна пита, която се е раздавала с пожелания за богат урожай - реколта.
Задължително на трапезата се слагали петровки - ябълки и круши.
На 30 юни се подготвят за 1 юли - празника на двамата братя лечители Дамян и Кузма.
Отделя се животното за курбана (здраво, без нишани - обикновено са пернати), подготвят се лечебните треви, за да може на изгрев слънце знахарите и лечителите да ги отделят за нуждите на болните си.
Най - важната част е вечерта срещу празника.
Всички болни, недъгави (както казваше баба Кера - кьораво и сакато) отиват и преспиват най - близката местност с аязмо или в църква или параклис на светците.
Сутринта се мият с лековитата вода от аязмата и задължително оставят нещо от себе си - това обикновено е кърпа или дреха, за да се отърват от болестта.
Омесеният хляб срещу празника се раздава за здраве.
На този ден дома на баба Кера лечителката, беше изпълнен с народ - всички на които е помогнала или тези, които имаха нужда от помощ идваха.
И всеки носеше дарове, поставени в зелени негледжосани глинени чинии или паници - в тях имаше кърпи с букети от здравец и босилек, вързани с червен вълнен конец, баници, питки, плодове и зеленчуци, бутилки с вино или ракия и задължително пиле.
Винаги имаше и дядо поп, който спяваше даровете и ги раздаваха на хората.
Когато баба Кера береше билки през тези дни, тя постоянно припяваше на тревите: "Аз ви търся, вие ме намирате, аз не лекувам, защото съм немощна, само Господа и вие връщате живота и здравето. Търся ви и ви намирам. Вярваме и не се съмняваме, за това живот и здраве давате!"
...и нещо от мен - Елионора Недялкова
В нашия край (Ямболския) от дядо Динко знам, че в нощта срещу този ден на Лечителите Дамян и Козма се вземали зъмски треви (това обикновено били хвощ, левурда, миризлив здравец от ситния, според дядо ми пазели от зли магии)и се смесвали с костите от черната ярка от Петровден.
Оставяли се на изгрев слънце да се изсушат и в края на деня се прибирали в муски да пазят момите от крадене!
От там идва и израза "Зъмски кокал" в родното ми място.
В интерес на истината никъде до сега не съм срещала да се говори за зъмските билки или за този вид муски.
В самите муски, които се правили от ленени или конопени торбички, освен костичките, зъмските билки слагали и по едно коренче от билката "горчив корен".
През тези дни, аз като един наследник на старите български лечителски обреди, практики и ритуали, приготвям лечебни билкови мехлеми, билкови маслени и алкохолни извлеци, пчелни продукти и други "манастирски глезотии" с много любов и с пожелания за дълъг живот и пълноценно здраве на всички, които ги използват!
Изготвил: инж. Елионора Недялкова - консултант - фитотерапевт
Коментари
Публикуване на коментар
Благодарим Ви за проявения интерес към Сборник "...от старите тефтери на дядо...и нещо от мен” - Елионора Недялкова.
Бъдете благословени с дълъг живот и пълноценно здраве!